Днес настъпва астрономическата пролет. Това е е денят на пролетното равноденствие,  а след това дните започват да стават по-дълги. По света е възприетата календарна система, основаваща се на т.нар. "Григориански календар". Според него по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. Днес на 20 март православната църква почита паметта на Св. мъченица Фотина. Св. Фотина е  онази самарянка, която според Евангелието говорила с Христа при Иакововия извор. Имен ден празнуват: Светла, Светлозара, Светлозар. 

Първи март всяка година е повод за радост в България, където хората се окичваме и даряваме един друг с мартеници, символизиращи здраве, радост и късмет. Освен всичко друго Баба Марта слага край на зимата и начало на пролетта. Българите са първоносители на тази традиция. Извън България Баба Марта се празнува само в частите на балканските страни и Молдова, където има или е имало голямо българско население. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат определен смисъл: червеното - кръв, живот; бялото - чистота, щастие.

Най-строгите християнски пости, Великденските, започват от днес. Те продължават седем седмици и ще приключат на Великден, който тази година се пада на 16 април. За разлика от католиците, православните християни спазват доста по-строг пост до Възкрсение Христово. През първите два дни не се приема нито храна, нито вода, а ревностните вярващи спазват и мълчалив пост. Не е позволено да се употребява храна от животински произход. Храненето е веднъж на ден, не се извършват венчавки в храмовете. Духовниците подчертават, че истинският пост цели отдалечаване от злото, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, от празнодумството и лъжата. 40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна, човек пречиства тялото и душата си.

Вчера беше последния ден, в който се яде месо преди великденските пости. Празникът Месни заговезни е с променлива дата, винаги в неделя, осем седмици преди Великден. През цялата тази седмица до Сирни заговезни се устройват веселби, защото след това те са строго забранени. До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.