Църквата почита днес знаменития иконописец преподобни Пимен Зографски. Той се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, а при св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. великомъченик Георги". След неговата смърт Павел раздал на бедните останалото от родителите му имущество и се отправил в българския атонски манастир „Зограф”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия. Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега.

Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Днес мощите му се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват старите хора. Според легендите св. Димитър е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър - зима”. От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”.

На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на всебългарския небесен покровител - преподобни Иван Рилски Чудотворец. Свети Иван Рилски е духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патрон на българските будители. Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. По повод празника, вчера под вековните буки на рилската света обител бяха изпълнени църковнославянски песнопения и известни стихотворения, писани от Иван Вазов до Рилския манастир. Организатор на събитието беше фондация „Нашият дом е Бългрия“.

На 14 октомври, Петковден, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Тя се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.