На 14 февруари съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да празнува. Това са: църковният празник - Успението на Свети Кирил Славянобългарски, Свети Трифон Зарезан по стар стил, честван като Ден на лозаря, и Свети Валентин. Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. Според българския обичай, в празничния ден стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод. На 14 февруари почитаме и успението на свети Кирил Славянобългарски – един от двамата първопросветители на нас българите и на всички славяни. Както е известно, заради просветителската си мисия във Великоморавия, свети Кирил и брат му Методий отиват в Рим, за да получат благословията на папата. Именно тук, в църквата „Санта Мария Фатни”, недалеч от манастира „Санта Преседе”, където живеели братята и учениците им, папа Адриан благославя преведените на славянски богослужебни книги и е отслужена литургия на славянски език.

Тази година денят, в който честваме паметта на св. Харалампий – 10 февруари, съвпада със Задушица и затова ще се отбележи днес, на 9 февруари. На този ден по традиция се освещава мед, а в някои храмове се извършва и Велик маслосвет. По традиция в храмовете се освещава меда, донесен от богомолците за здраве и благословение.

Православната църква отбелязва днес Сретение господне. Един от четирите големи християнски празници посветени на Божията майка. Празникът е 40 дни след раждането на Христос, когато той е бил въведен в храма и посрещнат и разпознат от праведника Симеон. Според народните вярвания, хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш. 2 февруари е също и български народен празник - Петльовден. Чества се главно в източнобългарската етническа територия. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на  Бабинден. Имен ден имат Радост, Радостина, Радослав, Драго, Драгомир.

Българската православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон. Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката изпича хляб и приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лОзето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино и светена вода, и поръсва с пепел, които пази от Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите.