Днес е Еньовден. В ранни зори според обичая човек трябва да се обърне с лице към слънцето и да наблюдава през рамо сянката си - ако тя е цяла, ще е здрав през цялата година. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене и е свързан с култа към слънцето. Народът ни казва: Еньо си е наметнал кожуха и отива за сняг. Билките, набрани в нощта на Еньовден, се вият на венци и се разпределят на Св. Врач на 1 юли. Лековитите растения за Еньовденския венец са 77 и половина. Те се събират и в китка, по която в ранни зори се гадае за здраве и любов.

Днес православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител. Син на йерусалимския свещеник Захарий и на Елисавета, Св. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Христос - по времето на цар Ирод, управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово. През живота си светецът прокарва християнското учение сред юдейския народ. Известен е още като св. Йоан Предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото рождение, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. На същата дата е празникът и на св. Никита Ремезиански, смятан за един от първите разпространители на християнството по нашите земи.

На 19 юни отдаваме почит на св. Паисий Хилендарски. Датата на раждането и смъртта на автора на “История славянобългарска” са неизвестни, затова църквата го почита в деня на св. Паисий Велики. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българите. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите. В него пламва патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява "История славянобългарска" (1762 г.) " в полза на българския народ, за слава и похвала на Господа Иисуса Христа". След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското възраждане.

От днес започват Петровите пости, които продължават до Петровден на 29 юни. Те се наричат още "Апостолски" и започват винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Този пост е по-малко строг, отколкото Великденският, защото се разрешава консумирането на риба.