На 19 юни отдаваме почит на св. Паисий Хилендарски. Датата на раждането и смъртта на автора на “История славянобългарска” са неизвестни, затова църквата го почита в деня на св. Паисий Велики. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българите. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите. В него пламва патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява "История славянобългарска" (1762 г.) " в полза на българския народ, за слава и похвала на Господа Иисуса Христа". След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското възраждане.