С двуминутно пускане на сирени в цялата страна ще се отдаде всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България в 12:00 часа.

При подаване на сигнала от системите за ранно оповестяване е редно всички пешеходци и пътни превозни средства да спрат и да изчакат до неговото приключване.

Христо Ботев започва организирането на чета в Румъния след новината за Априлското въстание. Четниците тръгват от Гюргево към България, качвайки се на кораба „Радецки" на 16 май 1876 г. и заставяйки капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.

Оттам се отправят към Балкана, за да влязат в последния си бой в подножието на връх Вола. На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола, вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК подръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.

За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.

В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България", от който успява да издаде само един брой.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му -20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят започва да се отбеляза на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.

Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

С гласовете на БСП и ДПС Народното събрание одобри кабинета на Пламен Орешарски."За" кабинет начело с Орешарски гласуваха 120 души, 97 бяха против. Отделно бяха гласувани структурата на кабинета и съставът му.Кабинетът на Орешарски ще има един вицепремиер засега - с ресор правосъдие, вътрешни работи и еврофондове.Това ще бъде Зинаида Златанова, която е предложена за министър на правосъдието.
Новият премиер поиска седмица-две толеранс и увери, че той и министрите му ще направят всичко възможно, за да може в края на мандата да съобщят по-добри числа за състоянието на държавата.

Персоналният състав на Министерски съвет, който беше приет, включва:

Министър-председател - Пламен Орешарски

Министър на финансите - Петър Чобанов

Министър на икономиката и енергетиката - Драгомир Стойнев

Министър на вътрешните работи - Цветлин Йовчев

Министър на транспорта - Данаил Папазов, шеф на пристанище Варна

Министър на земеделието - Димитър Греков, ректор на пловдивски Аграрен университет

Министър на културата - Петър Стоянович

Министър на здравеопазването - Таня Андреева

Министър на отбраната - Ангел Найденов

Министър на външните работи - Кристиан Вигенин

Министър на екологията - Искра Михайлова

Министър на правосъдието и вицеприемиер - Зинаида Златанова

Министър на спорта - Мариана Георгиева

Министър на образованието и науката - Анелия Клисарова, бивш ректор на варненския МУ. Тя е в челото на класацията на Дарик на Най-добрите лекари.

Министър на труда и социалната политика - Хасан Адемов

Министър на регионалното развитие - Десислава Терзиева

Министър на инвестиционното проектиране - проф. Иван Данов

След като беше гласуван новия кабинет, членовете му положиха клетва.

Народните представители се събраха днес, за да обсъдят и гласуват съставът на кабинета, предложен от Пламен Орешарски. Народното събрание събра необходимия кворум от 121 депутати, след като лидерът на „Атака” Волен Сидеров се регистрира, за да бъде заседанието на парламента открито. Волен Сидеров обясни постъпката си с това, че не е искал работата на депутатите да се провали, но подчерта, че не подкрепя кабинета ”Орешарски”. Народните представители от ГЕРБ бяха в пленарната зала, но не се регистрираха. „Щях да гласувам в подкрепа на кабинета "Орешарски", ако се бяхте срещнали с мен", с тези думи се обърна към БСП лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от парламентарната трибуна. Той подчерта, че вратата на ГЕРБ ще е винаги отворена за Пламен Орешарски и екипа му. Кандидатът за министър-председател Пламен Орешарски посочи от трибуната на Народното събрание, че страната ни се нуждае от спешни мерки за стабилизация. Той посочи като приоритетни  - укрепване на демокрацията, икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството, повече солидарност и социална справедливост. До представянето на новия кабинет в Народното събрание се стигна, след като президентът подписа указ, с който предлага на Народното събрание да избере Пламен Орешарски за министър-председател на следващото българско правителство. Държавният глава заяви, че проучвателният мандат е приключил успешно. В парламента продължават дебатите по проектокабинета на Пламен Орешарски.

Днес, на 24 май, честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от св. св. Кирил и Методий.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на светите братя. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава през 1900 г. музиката към химна.