Във връзка с публикувано изказване на госпожа Петрана Попкочева, изпълнено с недоказани обиди и клевети, уронваща престижа и доброто име както на ИМ – Петрич като институция, така и на представляващия я директор – д-р Сотир Иванов, считам че следва да бъде дадено обективно и реално обяснение за изложените факти и обстоятелства.
Изложените факти и твърдения са недостоверни и същите по никакъв начин не съответстват на действителността. Поради конфликтния си характер и агресивно поведение, госпожа Попкочева трудно работи в екип и многократно се е конфронтирала, както с прекия си началник, така и с колегите си. В публикуваното мнение, самата госпожа признава, че многократно е депозира жалби и докладни до община Петрич, както срещу прекия си началник – Директора на ИМ – Петрич, така и срещу колеги с които работи, с което уронва престижа и доброто име както на институцията, така и на директора и служителите в нея. В резултат на подадените сигнали от страна на г-жа Попкочева са извършвани проверки от страна на инспекцията по труда, във връзка с които има и решение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно изложеното в решението на Главна инспекция по труда, всички сигнали от служителката за нарушаване на трудовите й права са неоснователни и недоказани и съответно отхвърлени като такива.
Така наречената „принуда да напусне работа, когато забременяла и докато учела“ очевидно е плод на богатото въображение на госпожа Попкочева, с което оправдава липсата на желание и мотивация за работа.
Г-жа Попкочева се записва да учи редовна форма на обучение, без да ме е информирала предварително и без да поиска предварителното ми съгласие за това. Съгласно разпоредбата на чл.169 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството и със съгласието на работодателя има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. Съобразно алинея 3 на визираната норма, служителите които отговарят на посочените условия имат право и на платен годишен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, проект или дисертация. Допълнително работниците или служителите имат право на неплатен отпуск в хипотезите на т.1-4 по чл.171, ал.1 от КТ. В тази връзка, за да се ползва платен или неплатен отпуск в посочените хипотези, следва да са налице следните условия: работникът или служителят да учи в средно или висше училище, без откъсване от производството, тоест законодателят е изключил редовната форма на обучение и дадено съгласие за обучението от страна на работодателя. В тази връзка от даденото право с императивната норма на закона, може да се ползва само работник и служител, който се обучава без откъсване на производството, което отговаря на задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение. В тази насока е и правото на работник или служител да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие в случаите, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. С това законодателят е гарантирал правото на гражданите на образование, като от това право е могла да се възползва и госпожа Попкочева.
Съгласно изложените твърдения от госпожа Попкочева, същата е била незаконосъобразно уволнена. Липсва посочване на обстоятелството, че госпожа Попкочева е била освободена от длъжност, поради подадена от нея Молба за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1 от КТ. В рамките на посочения 7 дневен срок, съгласно визираната разпоредба, е взето становище по подаденото заявление, съгласно което същото е прието от директора на музея и е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на служителката. Същевременно в деня на връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, два дни след подаване на молбата за напускане, служителката очевидно размисля и подава Заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на съдебното обжалване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е потвърдена на първа инстанция, като мотивите съда са подкрепени с практика на Върховен касационен съд. В хода на съдебното производство и пред двете инстанции, госпожа Попкочева не излага всички факти от значение на делото, като прикрива обстоятелството че по времето за което твърди че не работи, същата има сключен договор и трудово правоотношение с община Петрич и съответно получава трудово възнаграждение. Госпожа Попкочева, в качеството си на жалбоподател, по време на съдебното производство излага неверни данни и обстоятелства, с които въвежда в заблуждение съдебните инстанции, като това оказва влияние в последвалите съдебни решения.
Всичко изложено дотук доказва, че публикуваното мнение на госпожа Попкочева е изпълнено с агресия, неверни данни и очевидно цели конфликт. Поведението на госпожа Попкочева е в нарушение на Етичния кодекс в ИМ – Петрич (с който същата е запозната), съгласно който служителите следва да имат поведение, което се основава на законност, честност и лоялност в служебната йерархия, поведение, което не накърнява престижа на институцията в която работи.
