Църква почита днес Св. Константин и Св. Елена. Константин царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. Той свикал Първия вселенски събор през 325 г. против ереста на Арий. Починал през 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград, който град в продължение на 16 века носи името Константинопол. Майка му, царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за едно от най-важните в историята на християнската църква и затова император Константин и Елена са канонизирани за светци.

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.