В село Кавракирово все още е съхранено калайджийството. Практикуват го майстори в ромската махала. Според тях обаче работата все повече намалява, а занаятът си отива. Румен Карагьозов е наследил занаята от дядо си и баща си. Работи като калайджия повече от 30 години. Търсят го от околните села най-вече за калайдисване на стари бакърени и медни тави. Хората ги използват през лятото и есента за приготвяне на зимнина. През зимата пък в тях топят сланината от домашните прасета. Технологията на калайдисване не е трудна, разказва Румен. Намазва със солна киселина, разнася навсякъде, след което гаси киселината в кутии с цинк,  намазва съда и го слага на огън. И така 2-3 пъти като времето за калайдисване на един съд е около час. Майсторът калайджия се ядосва, че децата му не проявяват интерес към занаята. Казвали му, че ги е срам да се занимават с това, тъй като било отживелица. Румен е категоричен, че няма срамна работа и ако сега трябва да избира какво да работи, пак би избрал калайджийството.