Навършват се 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи. Основател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Обявен е за български национален герой.

Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Яна и Марийка. Българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се „сбъдне“ Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Апостолът е бил предаден, но и до днес не е установено еднозначно от кого.  Часове след залавянето му османските власти не са знаели, че са задържали именно Левски. След това обаче той е предаден на специална комисия, която да го съди. Днес историците спорят дали комисията е имала правото да упражнява съдебни функции, но процесът завършва с 60 подсъдими, осъдени на затвор и заточение, и двама – Васил Левски и Димитър Общи, осъдени на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.