Църквата отбелязва днес първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. Той се възпоменава няколко пъти в годината. След като главата на св. Йоан Кръстител била отсечена, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия дворец. За това узнала Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, която била християнка. Тя тайно взела светата глава и като я положила в съд, с благоговение я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.

Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие откровение Инокентий узнал, че у него е главата на великия пророк и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна светиня. Това било първото намиране на главата на Предтеча. Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, и като желаел да запази от поругание светата глава, пак я скрил на същото място, където я бил намерил. При царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране.

От днес започва и седмицата между Месни и Сирни заговезни, която се нарича Сирница. Не се яде месо, като християните се подготвят за Великия пост от 2 март.

Във връзка с публикувано изказване на госпожа Петрана Попкочева, изпълнено с недоказани обиди и клевети, уронваща престижа и доброто име както на ИМ – Петрич като институция, така и на представляващия я директор – д-р Сотир Иванов, считам че следва да бъде дадено обективно и реално обяснение за изложените факти и обстоятелства.

Изложените факти и твърдения са недостоверни и същите по никакъв начин не съответстват на действителността. Поради конфликтния си характер и агресивно поведение, госпожа Попкочева трудно работи в екип и многократно се е конфронтирала, както с прекия си началник, така и с колегите си. В публикуваното мнение, самата госпожа признава, че многократно е депозира жалби и докладни до община Петрич, както срещу прекия си началник – Директора на ИМ – Петрич, така и срещу колеги с които работи, с което уронва престижа и доброто име както на институцията, така и на директора и служителите в нея. В резултат на подадените сигнали от страна на г-жа Попкочева са извършвани проверки от страна на инспекцията по труда, във връзка с които има и решение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно изложеното в решението на Главна инспекция по труда, всички сигнали от служителката за нарушаване на трудовите й права са неоснователни и недоказани и съответно отхвърлени като такива.

Така наречената „принуда да напусне работа, когато забременяла и докато учела“ очевидно е плод на богатото въображение на госпожа Попкочева, с което оправдава липсата на желание и мотивация за работа.

Г-жа Попкочева се записва да учи редовна форма на обучение, без да ме е информирала предварително и без да поиска предварителното ми съгласие за това. Съгласно разпоредбата на чл.169 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството и със съгласието на работодателя има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. Съобразно алинея 3 на визираната норма, служителите които отговарят на посочените условия имат право и на платен годишен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, проект или дисертация. Допълнително работниците или служителите имат право на неплатен отпуск в хипотезите на т.1-4 по чл.171, ал.1 от КТ. В тази връзка, за да се ползва платен или неплатен отпуск в посочените хипотези, следва да са налице следните условия: работникът или служителят да учи в средно или висше училище, без откъсване от производството, тоест законодателят е изключил редовната форма на обучение и дадено съгласие за обучението от страна на работодателя. В тази връзка от даденото право с императивната норма на закона, може да се ползва само работник и служител, който се обучава без откъсване на производството, което отговаря на задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение. В тази насока е и правото на работник или служител да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие в случаите, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. С това законодателят е гарантирал правото на гражданите на образование, като от това право е могла да се възползва и госпожа Попкочева.

Съгласно изложените твърдения от госпожа Попкочева, същата е била незаконосъобразно уволнена. Липсва посочване на обстоятелството, че госпожа Попкочева е била освободена от длъжност, поради подадена от нея Молба за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1 от КТ. В рамките на посочения 7 дневен срок, съгласно визираната разпоредба, е взето становище по подаденото заявление, съгласно което същото е прието от директора на музея и е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на служителката. Същевременно в деня на връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, два дни след подаване на молбата за напускане, служителката очевидно размисля и подава Заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на съдебното обжалване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е потвърдена на първа инстанция, като мотивите съда са подкрепени с практика на Върховен касационен съд. В хода на съдебното производство и пред двете инстанции, госпожа Попкочева не излага всички факти от значение на делото, като прикрива обстоятелството че по времето за което твърди че не работи, същата има сключен договор и трудово правоотношение с община Петрич и съответно получава трудово възнаграждение. Госпожа Попкочева, в качеството си на жалбоподател, по време на съдебното производство излага неверни данни и обстоятелства, с които въвежда в заблуждение съдебните инстанции, като това оказва влияние в последвалите съдебни решения.

Всичко изложено дотук доказва, че публикуваното мнение на госпожа Попкочева е изпълнено с агресия, неверни данни и очевидно цели конфликт. Поведението на госпожа Попкочева е в нарушение на Етичния кодекс в ИМ – Петрич (с който същата е запозната), съгласно който служителите следва да имат поведение, което се основава на законност, честност и лоялност в служебната йерархия, поведение, което не накърнява престижа на институцията в която работи.