За един от най-светлите семейни празници Бъдни вечер народът ни има отколешни традиции и обичаи, които неотклонно се спазват. Те са и тези, които ни събират и които ще съхраним занапред. Много важна стара традиция, която на места присъства и до ден днешен, е да се правят специални обредни пити. На Бъдни вечер вечерята трябва да е постна. Трапезата е нареждана с нечетен брой ястия. Слагат се и пълнени манджи като сарми, чушки, храни, които набъбват – боб и леща, всичко, което ражда земята – круши, ябълки, различни плодове и семена, ядки, които се благославят на празничната трапеза и през следващата година те ще са получили добра енергия и ще родят добра реколта. Присъстват задължително чесънът и лукът, от тях бяга злото. Трябва да се сложат и пуканки, за да „пука“ годината от плодородие и хамбарите ще бъдат пълни с жито и зърно, за да има хляб, който е един от най-важните символи в българската култура във всички празнични дни. На 24 декември след полунощ идва Рождество Христово, а с него и коледарите, които пеят песни за здраве, благополучие и берекет. Трапезата не се вдига цяла нощ, за да не избяга късметът и всъщност се е вярвало, че тогава ни посещават и починалите ни близки. Интересен факт е, че традицията повелява обиколката на коледарите да започне от дома на чорбаджиите, кмета, учителя или попа. Коледарите са само мъже. Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия.

На 23 декември Православната църква чества паметта на Св. преп. Наум Охридски Чудотворец, най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия от благороден произход. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Наум става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа.